Позиция на Пламен Владимиров

Коментар на Пламен Владимиров пред „leaderstoday.eu“.
Текстът е директно копиран от уебсайта на „leaderstoday“. Оригиналът на статията вижте тук. 

Кабинетът Борисов-3 стартира като продължение на Борисов-2. Така го възприемаха до голяма степен всички: власт, опозиция, медии. Причината за тези възприятия не са малко. Като за начало ще се опитам да откроя няколко от тях.

На първо място следва да се поставят коалиционните взаимоотношения. Популярно стана названието за коалиционните партньори на ГЕРБ в управлението при последните две правителства на Борисов като „патерици“. Това подчертава подчиненото им място в правителствата, в които водещата роля се играе от ГЕРБ. Настоящото положение на патриотите до голяма степен наподобоява това на реформаторите в миналия мандат. И двата политически субекта в предизборните си кампании даваха идентични заявки: влизане в управлението само при изпълнение на заложените им в предизборната платформа цели и дори заявка за управление, в което ГЕРБ е коалиционен партньор, но Бойко Борисов не е министър-председател. Крайният резултат: управление, в което решенията се вземат от Борисов и ГЕРБ, а въпросът за министър-председателския пост не стигна дори до обсъждане.   

ГЕРБ влезе в предизборната кампания на предсрочните парламентарни избори през 2017г. със заявката, че предишните им две управления са успешни за страната и тя има нужда от продължаване на тази политика. Обратното, Обединените патриоти акцентираха върху необходимостта от промяна, включително такава включваща повишение на доходите (по-конкретно значително такова на пенсиите). При конструирането на сегашния кабинет стана напълно ясно, че новото правителство до голяма степен се явява продължител на политиката на предишното на Борисов, а приказките за промяна на патриотите получиха „козметично“ присъствие.

Темата за стабилността е основна, както за Борисов-2, така и за Борисов-3. Още от 2013г., когато се състояха т. нар. „февруарски протести“ у нас, ГЕРБ я експлоатират, опитвайки се да се представят като стожер на стабилността в страната. По време на краткото им управление с реформаторите се наложи да флиртуват с думичката „реформа“, без разбира се да изоставят основното си пропагандно внушение в посока на стабилността.

Кабинетът Борисов-3 стартира със същата заявка. Основната си легитимация управлението на Борисов  търси именно в стабилността (каквото и да означава това).

Цената, която платиха реформаторите от участието си в управление заедно с ГЕРБ, е видима. Те не са част от 44-то Народно събрание. Едва няколко месеца минаха от съществуването на този парламент, но струва ми се нямаме основание да смятаме, че съдбата на патриотите ще е друга.

Приликите между кабинета Борисов-2 и Борисов-3 са достатъчно много. Развитието на политическия процес в последния месец обаче откроява друга тенденция.

Първият месец живот на сегашното управление мина под знака на „нацистките“ шеги на патриотите. Именно това и създаде усещане за Борисов-3 като абсолютно повторение на Борисов-2. Вторият месец показва друго. Източникът на нестабилност и скандали в правителството се смени – не е вече Обединените патриоти, а ГЕРБ. Достатъчно е да изброим няколко събития в този период: скандалът около НДК; признаването на македонския език от външния министър Екатерина Захариева; гласуването на нов заем от Народното събрание с вносител Министерски съвет; оставката на шефа на НЗОК; увеличаването на цените на тока, парното и газта от 1 юли 2017г.

Събитията в Асеновград също може да се пишат на сметката на ГЕРБ.

Външната политика също заслужава определено внимание. По време на предишния си кабинет Борисов умело използваше президента Плевнелиев и коалиционните партньори в лицето на реформаторите. Плевнелиев, Митов, Ненчев и други заемаха публично крайно антируски позиции, зад които Борисов се скриваше. Сега ситуацията е друга. Настоящият президент Румен Радев демонстрира далеч по-балансирани позиции по международните въпроси. Начело на външно министерство пък стои фигура, която макар и в миналото да бе свързвана главно с Плевнелиев, днес достатъчно ясно стои като политическо лице на ГЕРБ. Голямата партия в управлението вече носи цялата отговорност за външната политика, нямайки зад кого да се скрие. По тази линия вече има резултати: скандал с признаването на македонския език.

Борисов и ГЕРБ са поставени в нова ситуация. Не малките партньори са „препъни камъка“ в управлението, а най-голямата партия в него. Това задава различна политическа перспектива. Основните критики към властта да са концентрирани към по-малките коаллиционни участници в нея задава благоприятна позиция за Борисов. Първо, „патериците“ стават по-уязвими и съответно по-сговорчиви – не настояват прекалено много на своите позиции и са по-склонни да приемат тази на голямата партия в управлението. Второ, подобна композиция задава основите не само на падане на управлението, но и на възможна негова преконфигурация (допускаща учатието на ДПС в нея). Неслучайно ДПС концентрира своите политически послания в посока критика на участието на националисти във властта. Тази политическа позиция при успешен завършек допуска не само нови избори, но и нов кабинет в рамките на 44-то Народно събрание, включващ евентуално ГЕРБ и ДПС.

От всичко това следва и друг извод. Главен интерес на основната опозиционна сила в лицето на БСП е ролята на Борисов и ГЕРБ в сегашното управление да не бъде скрита удобно зад тази на присъствието на други политически сили във властта – в случая тази на патриотите. Политически стремеж на БСП би следвало да е недопускането на това Борисов да върне „часовника назад“ в посока месец първи от третия му кабинет.

Публикувано на