Намираме се в парадоксалната ситуация на динамична статичност

  Дълго време в България се възлагаха свръх надежди на някой нов политически играч, малък или голям, и затова през години като 2001 или 2009-та имаше доста сериозни въодушевления, които бяха наследявани от униние.

Това посочи Първан Симеонов в предаването „Това е България“ по радио „Фокус“. Цялото интервю може да прочетете ТУК.

Всъщност тази цикличност е макрорамката, в която ние се движим вече близо две десетилетия. Тя наследи двуполюсния модел от 90-те. След него дойде нов с навлизане на нови играчи, които натоварвахме с някакви надежди, а след това търсихме отново – с тази сизифовска упоритост да сменяме. От известно време насам обаче нови не се виждат и тази цикличност премина в откровено зацикляне, ако трябва да продължим играта на думи. Намираме се в една парадоксална ситуация на динамична статичност, скандал след скандал, а в същото време се повтаря едно и също.

Ситуацията в момента е следната – твърдите ядра се стягат, но широката непредубедена маса избиратели започват да се оглеждат за някакви генерални алтернативи. Това има и своите предимства, но има и своите опасности, в които живеем вече повече от две десетилетия.

 

Публикувано на