Кънчо Стойчев пред „Труд“: Доган отстъпи заради диктатурата и Ердоган

Интервюто е публикувано във вестник „Труд“ на 20 януари 2013 г.

 

– Вече стана ясно, че опитът за покушение на 25-годишния Октай Еминмехмедов над Ахмед Доган всъщност е целял провокация, а не физическо убийство. Чий интерес би могла да обслужи тази провокация, г-н Стойчев?

– Много са формите и начините за извършване на провокация по време на едно голямо публично събитие в зала. Затова внимателно следва да разчетем защо бе избран именно този начин, който наблюдавахме пряко в ефир. Три са ключовите пункта в случая.
Първо, провокацията е замислена и осъществена така, че не се само да се превърне в център на вниманието, но и да отклони вниманието.
Второ, Доган персонално е адресат на провокацията.
Трето, провокацията е по повод на това, което Доган ще говори, по повод на дългоочакваната му реч.

Следователно, именно речта на Ахмед Доган е предметът на провокацията и именно в нея е ключът към въпроса кой има интерес думите на Сокола да бъдат заглушени, вниманието на публиката да бъде отклонено от тях.

– Речта му бе прекъсната от инцидента още преди да се чуе нещо по същество.

– Ако чуем внимателно кого засяга Доган, ще добием представа кой би имал интерес да приглуши чуваемостта на казаното и да го сплаши.

– Но интересът не винаги е мотив, още по-малко пък непременно води до действие.

– Вярно, че наличието на интерес не винаги е доказателство за вина, но винаги е вярна посока на разсъждение. Има още нещо много важно като предпоставка за тази посока на разсъждение – необходимостта да се знае предварително какво точно ще съдържа речта. Тази предпоставка е напълно налице – речта е написана предварително и не е била охранявана в трезорите на БНБ, т.е. била е достъпна.

– Да минем на самата реч – какво толкова важно каза Доган и за кого то е толкова страшно?

– Две трети от речта на най-умния според мен български политик в момента е проникновен анализ на развитието на света, на причините и обясненията на глобалната криза, и най-вече – на предизвикателствата пред Европейския съюз и европейските либерали. Ето какво ни каза Доган:

Светът се движи към многополюсност и мултикултурност. Но това движение е силно затруднено от доминиращите институции на националната държава и етноцентристки отживелици. Кризата може да бъде преодоляна само чрез нов тип власт, чрез дълбока властова трансформация, т.е. тя преди всичко е политическа криза. Европа греши, като все още залага на стратегии на оцеляването, вместо на изпреварващо развитие. Изпреварващо развитие е възможно само на базата на постмодернизма и на науката и именно това са стратегическите задачи на Европа. Въглеродната икономика вече достигна своя праг, нужно е акцентът на развитието да се пренесе върху Водородната икономика на бъдещето. И т.н., и т.н. Накратко – дълбок, блестящ и вдъхновен анализ на съвремието, което толкова синтезирано нито един днешен политик у нас не е правил!

– Очевидно обаче не този анализ е обектът на провокацията.

– В последната една трета от речта на Доган следва обрат от общото (глобалното и специфичното – Европа) към частното – България. Основното в тази част е не просто посочването на проблем номер едно у нас в момента – възстановяването на демокрацията, тъй като този проблем е водещ за всички, без изключение, опозиционни партии, но и за три четвърти от българските избиратели.

– Доган с небивал патос говори за “Нейно величество Демокрацията”.

– Наистина, това са непривични за него тонове. Но основното му послание е, че властта в България “бе обсебена от идентифицирани “летящи обекти” от подземния свят”. Че един мачо се е появил като Герой спасител. Че той не разбира от базови ценности, политическо целеполагане и стратегия на развитие на страната ни. Но пък отлично разбира от “микрофона, камерата и силовите инструменти; и всичко, което може да служи за принуда и рекет”. Че този Герой спасител достига “своя апогей с популизъм и демагогия на тема Справедливст.” Че е вкарал страната в депресия, че е поставил бизнеса на колене, че икономиката е на самотек и няма никаква стратегия. Че този Герой спасител конструира “маши на страха”, тъй като на практика той е страхлив. И тук следва поантата, доказателството, че си имаме работа с един страхливец – Героят спасител моли “турския си колега от Анкара да му се притече на помощ с каквото може. И естествено, колегата му от Анкара откликва положително…” Всякакви политически битки и гадости е имало в България през последните 23 години, но досега никой никога не си е позволявал да вкара чужда страна във вътрешната политика на Родината ни. За Ахмед Доган по-голямо национално предателство от това очевидно няма. И проблемът е, че така е не само според Ахмед Доган.

Такъв е основният прицел на речта на Доган, за която той получи пистолет в очите: диктатурата в България и вмешателството на премиера на Турция по посока на утвърждаване на тази диктатура.

– Значи и Доган е страхливец, щом напуска лидерския пост тъкмо при утвърждаването на диктатурата.

– Не, той напуска първата позиция в ДПС, за да не пречи на борбата с диктатурата, тъй като неговото име е сатанизирано. Той се отдръпва по напълно рационални причини, без изобщо да има намерение да се отказва от битката. Но той се отдръпва и по морални причини – Доган експлицитно говори за своята вина България след 20 години демокрация отново да бъде тласната към тоталитарна власт. Освен най-умният, той е и най-силният ни политик. Та кой друг с такава мъжественост не просто признава вина, но и плаща за вината си – оттегля се.

– А не е ли сред причините за оттеглянето нещо съвсем не национално-патриотично, а загубата на външен патронаж – Турция сменя ДПС с партията на Касим Дал и Корман Исмаилов? Т.е. Доган си отива заради Ердоган.

– Никога в последните 23 години турската държава не е имала възможността да се меси в партийния ни живот. Една от най-силните страни на ДПС е, че е българска партия. И независимо от пропагандата на националистите ДПС никога не е била проводник на чужди на България интереси. А в момента е изключително опасно. Защото световният опит сочи,

че когато в една страна дадена етническа политическа група бъде разделена на две части, винаги една от тях се радикализира и винаги това води до огромни проблеми за тази страна. Силата на българския етнически модел до момента бе именно в това, че имаме единна организация на българските турци, която е с отчетлива българска национална идентичност.

– Казвате, че формацията на т.нар. отцепници от ДПС – Дал и Исмаилов, може да се радикализира и да бъде опасна за етническия модел у нас?

– Не, разсъждавам абстрактно – че когато се раздели групата на две, двете части се радикализират в хода на вътрешната им битка. Не казвам коя – първата или втората. Но това е социално-политически закон. Без значение дали лидерите са добри или лоши. Просто едните се радикализират повече, за да бъдат чути и да спечелят във вътрешната си битка. Което е вредно за България.

– Новото ръководство на ДПС поиска международно разследване на опита за атентат. Лютви Местан го нарича “опит за политическо убийство” и очаква да бъде разкрит “политическият поръчител”. Това интернационализиране на случилото се не е ли опит за скоростно завръщане към любимия образ на ДПС като партията жертва.

– Аз не бих се отнасял подигравателно към “партията жертва”. Защото ние, българите, продължаваме да сме длъжници на този етнос. Къде са нашите генерали в армията и МВР от турски етнически произход? Ние продължаваме да поддържаме сегрегационен модел. В САЩ няма РПУ, в което да няма цветнокож на висока позиция. Тъкмо това е интеграционен модел.

– Според Бойко Борисов Сергей Станишев прави теманета към ДПС и ДБГ за коалиция. Наистина възможно ли е възраждане на тройната коалиция без Доган?

– Опитът учи, че историята никога не се повтаря напълно. Хората у нас, които отстояват демократичните принципи, издигат глас срещу връщането към тоталитаризма – да това са хора и от ДПС. В последните месеци обаче виждаме уникално единство в страната – и леви, и десни, и центристи, са убедени, че демокрацията е потъпкана в полза на един личен частен интерес.

– А при какви условия може да има коалиция на ГЕРБ с ДПС – без Доган, но и без Борисов?

– Въпросът не опира до личността – нито до Доган, нито до Борисов, а до типа политика, която се води. Политиката на ГЕРБ сега не може да се съчетае нито с БСП, нито с ДПС. А ГЕРБ не е партия, която може да съществува без Бойко Борисов начело. Защото социалната връзка на хората около Борисов е единствено властовата връзка с него. Докато ДПС може без Доган. Социалната връзка там е друга.

 

Публикувано на