Коментар на Първан Симеонов пред агеция „Фокус“ за президетските избори във Франция

 Коментарът на Първан Симеонов пред агеция „Фокус“ за президетските избори във Франция, с оригинално заглавие: Победата на Еманюел Макрон на президентските избори във Франция е положителна за България, може да чуете ТУК.

Фокус: Г-н Симеонов, вече стана ясно, че Еманюел Макрон спечели президентските избори във Франция, какви процеси показа вотът там?
Първан Симеонов: Вотът показа все по-голямо значение на това, което в краткост наричаме радикална популистка десница. Без значение от загубата на Льо Пен, трябва да си даваме сметка, че тежестта на радикалната популистка десница във Франция се доказва като устойчива тенденция, симптоматична за цяла Европа. Много е важно, че разликите между радикалната десница в западния и източния вариант намаляват. Дълго време си мислихме, че радикално десните в Западна Европа са различни от своите събратя в Източна Европа, защото те оперират при различни обществени обстоятелства на различни нива на социална сигурност, обезпеченост и разслояване. Сега все повече става ясно, че и в двата случая водещото е идентичностното говорене – „ние“ срещу „тях“, суверенитет или глобализация. Трето и много важно е, че расте ролята на алтернативната политика въобще. Оставете само радикалната десница, в радикално лявото също има много жилави движения. Това показаха френските избори. Има страни по света, където това става вече основно противопоставяне. Не е традиционната лява срещу традиционната дясна партия, а някакви нови харизматично – популистки, личностно ориентирани, иновативни движения едно срещу друго. Това е и големият извод от френските избори. Там не се е изправиха ляв срещу десен, както стана наскоро и в австрийските избори, където се изправиха консерватор срещу либерал. Това е голямата поука от френските избори и това във все по-голяма степен става основна тема. Победата на Макрон беше очаквана и тя показва, че съпротивителните сили на това, което за кратко наричаме европейски либерален ред са живи и че европейците в немалка степен все още се плашат от крайностите.
Фокус: Победата на Макрон спести ли още едно сътресение за Европейския съюз и какво е неговото бъдеще след тези резултати?
Първан Симеонов: Това е глътка въздух за Европейския съюз, за идеята за задълбочаване и разширяване на европейската интеграция. Това е един страх по-малко, защото Франция с Льо Пен начело почти означава фактически край на Европейския съюз, какъвто го познаваме. Бъдещето на Европейския съюз в никакъв случай не е безпроблемно. Бих казал, че то е сериозно предизвикателство, но във всеки случай начело на Франция, която е основополагаща сила в Съюза, имаме политик, който държи на това бъдеще. Това е известно успокоение за европейската перспектива и включително за България.
Фокус: Каква политика ще има френската държава оттук нататък?
Първан Симеонов: Заздравява се френско-немската ос в Европейския съюз. Франция ще има политика, която ще се придържа към брюкселския дневен ред. В същото време Франция ще застане като сърцевина на европейските процеси в това ново разбиране за Европа на няколко скорости или Европа на желаещите. Очевидно Франция ще бъде сред желаещите. Разбира се, предизвикателствата са доста, защото Макрон е представител на ново политическо движение. Тук неизвестните никак не са малко. Още повече, че дълги години Франция, като че ли остана на втори план след Германия в европейските дела. Помните, че имаше ера на „Меркози“, когато говорихме за Меркел и Саркози като за еднакви по сила и политическа тежест алтернативи. Сега, като че ли Германия продължава да е водещата и вие си спомняте, че г-н Макрон трябваше да претърпи доста сарказъм от страна на опонента си Марин Льо Пен по тази тема. Говореше се, че едва ли не Ангела Меркел ще управлява Франция след победата на Макрон. Това е вярно, доколкото френско-немската ос остава валидна. Хубавото в този случай е, че това намалява потенциалния залог на предстоящите немски избори. При три неуспешни за идеята за европейска интеграция избори във Франция, щяхме да се изправим пред съдбоносни немски избори. Сега те не са толкова важни, защото нито социалдемократическата, нито християндемократическата традиция в Германия съдържат предизвикателства за самата европейска идея. В този смисъл, както написахме наскоро в месечния анализ на института по социология „Иван Хаджийски“ немските избори, като че ли вече не са с толкова огромен залог на фона на ясния изход от френските избори.
Фокус: По какъв начин терористичните атаки във Франция повлияха върху политическите и обществени настроения там?
Първан Симеонов: Виждате, че тероризмът, мигрантската вълна и въобще чувството за несигурност насърчи и поощри радикално десните движения, не само във Франция, но и в цяла Европа. Предвиждам, че ще настъпи процес на постепенно свикване с това. Няма никакво съмнение, че ние в Европа живеем чувствително по-добре в сравнение с огромна част от света. Това означава, че огромна част от света би искала да живее в Европа. Обаче тази част от света няма европейските разбирания, ценностна система, вярвания и ние тепърва ще трябва да свикваме, че към Европа ще има наплив от други. Ще се обостря дълго време това възпаление „ние“ срещу „другите“, но постепенно ще свикваме с това. Предполагам, че дори основните партии в Европа лека-полека ще възприемат термините на национализма. Нещо, което наблюдаваме и в България. Виждате, че тук управлява правителство, базирано на една народна и масова партия, каквато е ГЕРБ. Тя обаче възприе и като коалиционен партньор, и като риторика, голяма част от националистическите послания.
Фокус: Как ще се отразят резултатите от изборите във Франция на България?
Първан Симеонов: Случващото се е положително за България. Страната ни е една от най-еврооптимистичните страни в Европейския съюз, макар че и тук европейският оптимизъм е подложен на преосмисляне в последните месеци и години. Все пак България остава една от страните, която отбелязва ползи във връзка с членството си в Съюза, затова и страната ни трябва да се радва от случващото се, защото то потвърждава европейската перспектива. В същото време трябва да си даваме сметка, че голяма част от европейските общества ще стават все по-чувствителни на тема достъп до своята социална система и пазара на труда. България трябва да си дава ясна сметка, че Европа наистина потегля на повече скорости и ние очевидно не сме в първата. Това може да е проблем за нас. Не на последно място, трябва да си даваме сметка, че политическите процеси в нашата част от света стават все по-турбулентни, средата става все по-непредвидима. Това означава нови предизвикателства, в които страната ни има две опции – или да се снишава и държи провинциално, балансирайки и надявайки се бурята да се разминава всеки път, или да покаже силно лидерство, визионерство, доколкото е възможно, за да се позиционира в новите геополитически реалности в изгода на своя народ. Струва ми се, че новите процеси в Европа като цяло, са предизвикателства, които за момента България приема плахо и боязливо. България се опитва да балансира, да бъде добре с всички. Не съм сигурен, че тази политика ще може продължи кой знае колко дълго. Струва ми се, че ще дойде време за по-активна и в по-истински смисъл политическа позиция на страната.

Публикувано на