Коментар на Първан Симеонов за вестник „Стандарт“

Предстоящата среща във Варна е изпускане на парата, смята Първан Симеонов. Той коментира предстоящата среща  за вестник „Стандарт“.

Може да прочетете статия ТУК.

Очаквам на днешната среща във Варна да се потърси начин отношенията между Европа и Турция да не достигат до още по-ниска точка от тази, в която се намират в момента. Очакванията ми са сдържани на фона на поредицата проблеми между двете страни, проблемите вътре в ЕС и тези в отношенията между Турция и останалата част от западния свят. Връзките на турската страна със Запада като цяло са подложени на съмнение напоследък. Заради всичко това очакванията ми за срещата са подчертано сдържани. Във Варна вероятно ще бъде обсъждан генералния въпрос за европейската перспектива на Турция, която е повече от замразена. Стои също така въпросът с митническите отношения между Анкара и ЕС, както и това, че Турция трябва час по-скоро да се опита да разблокира западното си сътрудничество, защото идват избори. Това означава, че колкото ЕС ще има интерес от продължаващо сътрудничество с турската страна по темата за миграцията, толкова и Турция ще има интерес от затопляне с Евросъюза. В противен случай президентът Реджеп Тайип Ердоган рискува много сериозна опозиция в собственото си общество и изолация. Като цяло всичко това прави нещата по-скоро трудни, защото нерешените въпроси са твърде много. Напоследък се добавят и още няколко, свързани с турско-гръцките отношения. Много е интересно също така дали българската страна ще постави въпроса, който обикновено поставя в отношенията с Турция, а именно – обезщетенията на тракийските бежанци.

За мен днешната среща е преди всичко

доказателство, че все още има отворен канал за комуникация

а колко ефективна ще е тази комуникация на този етап е смело да гадаем.

България се опитва да играе балансьорска роля не само в отношенията на ЕС със страни като Русия и Турция, но и вътре в Европейския съюз. България е една от малкото държави, които имат нормални отношения с всички части на обособяващи се лагери в ЕС и с околните и все по-амбициозни страни като Турция и Русия. Това е предимството, което прави страната ни удачен вариант. От години насам има и такъв стил на управление на държавата, налаган по личния модел на Бойко Борисов. Неговото политическо присъствие е балансьорско и сега то се отразява и върху държавната политика. Нещо повече, до преди година имахме президент, който се различаваше от Борисов в това отношение и беше малко по-праволинеен. Сега и президентската институция звучи абсолютно в унисон с правителството, когато става дума за външна политика, не за вътрешна. Има и още едно обстоятелство – географското местоположение на България. Тя е естественото място, където подобен диалог (между ЕС и Турция – бел.ред.) може да се случи. И един от хубавите примери за това как България превръща обстоятелството във фактор. Смятам също така, че това ще е последният шанс на България да разкаже председателството на ЕС като един безусловен успех на своите вътрешни публики. Защото не виждам много сериозен прогрес по трите основни теми – Шенген, еврозоната и интеграцията на Западните Балкани.

Вчера БСП призоваха на днешната среща да се повдигне въпроса за тракийските бежанци и за изказването на Ердоган за Кърджали. По принцип опозицията така трябва да се държи и да се мъчи да поставя летвата още по-високо. Такъв тип действия в много случаи даже помагат на управляващите в дадена страна. Те получават още един коз да кажат: нашето общество и опозиция настояват за това и това и

ни задължават да го поставим на масата.

Що се отнася до изказването за Кърджали, имаше доста ясна и недвусмислена реакция от Външно министерство, която беше адекватна. Така че едва ли тази тема отново ще бъде повдигана в самата среща. По всяка вероятност обаче ще бъде повдигната на различните протести наоколо. А за тракийските бежанци говори не само БСП, а и Обединените патриоти. По-вероятно е тези две теми да потънат по време на днешната среща на фона на всички разногласия между ЕС и Турция. Нека не забравяме, че това не е двустранна среща България-Турция, а ЕС-Турция.

В заключение бих казал, че се съмнявам целта и на Брюксел, и на Анкара, да е остра конфронтация. Тя е възможна и без срещи. По-скоро на фона на тази засилена конфронтация ще се търсят начини за намаляване на напрежението, което и без друго доста ескалира. Така че днешната среща е признак за възможни шансове и канал за комуникация.

Текстът е копиран директно от вестник „Стандарт“.

Публикувано на