Интервю на Първан Симеонов за вестник „Стандарт“

Първан Сименов с интервю за вестник „Стандарт'“. Текстът е копирано от standartnews.com

БСП постигна доста шум с първомайския митинг. Броят на участниците не беше малък, а и други години събитието минаваше по-незабелязано, което означава, че има известна мобилизация. Парадоксално, както често става, третата силна страна на митинга беше, че правителството даде пресконференция срещу него. По този начин го легитимира. Отново влязохме в добре познатата спирала: акция- контраакция, скандал – контраскандал, което стяга и двата лагера.

Като минус за БСП може да се отчете, че изведе на преден план темите за бедност, корупция и т.н., а в същото време отдавна не е имало толкова позитивни масови възприятия за икономиката на страната и респективно – за качествен живот. А това прави тезата на социалистите за антисоциално управление на кабинета „Борисов 3“ малко по-слаба. Напротив, това даже е управление, което в общи линии гледа не само да не намалява никакви разходи, а дори е доста разточително по някои параграфи.
Само и само властта да не се разклати, само и само да няма претенции към нея. В общи линии, който каквото иска, го получава. В този смисъл социалните козове малко са иззети от ръцете на БСП. Но малко. В момента опозицията е може би най-силна от доста време насам. Всъщност големият въпрос пред БСП е дали може да бъде управляваща партия, т.е. дали се възприема като потенциално управляваща. Защото отговор на въпроса как БСП се възприема като опозиция вече имаме. Възприема се с авторитет, особено на фона на БСП отпреди две години.

Водената от Корнелия Нинова има ярко поведение, но въпросът е дали е алтернатива.

Нещо, което тепърва ще се разбере. БСП има много голям шанс, че идват точно местни избори. И този шанс се нарича балотаж. На втория тур на кметските избори могат да се случат неща, подобни на тези, които видяхме на президентските избори и на извънредния вот в столичния квартал „Младост“. Пробив в системата е възможен по една много проста логика. На балотажа всичките опозиции се събират в едно. Получава се антивот срещу фаворита. В момента имаме силен ГЕРБ, по-слаба от него БСП и много по-слаба друга опозиция: синьо-зелено- виолетова. Тя е доста шумна, креативна и дразни Борисов и другите, но във всеки случай не е много силна.
Ако като свои кандидати за местния вот БСП излъчи по-консенсусни фигури, а не някакви социално-консервативни радикали, обърнати на Изток, като нищо на балотажа ГЕРБ може да има доста сериозни проблеми. Защото и малките опозиционни партии може да подкрепят, макар и с отвращение, червения кандидат в името на победата над ГЕРБ.
Друг аргумент в полза на соцпартията е, че има много сериозно износване в управлението. То се видя точно от пробиви като при избора за президент на Румен Радев, както и на Десислава Иванчева за кмет на „Младост“.
Уж всичко изглежда спокойно, а накрая се стига до изненада.

Очаква се появата на нещо напълно ново

Видя се как преди президентските избори ГЕРБ не на шега водеше с 2:1 в проучванията, но в един момент се появи човек като летеца Румен Радев и като нова алтернатива буквално за един месец обърна резултата. Казусът „Иванчева“ беше същият. Видя се как в един момент моделът на местно самоуправление на ГЕРБ въобще не е тази крепост, която са си мислели.
За да преодолее това износване Борисов измисля нови и нови сюжети. Преди беше отмъстител, после строител, после помирител, после вече – международен помирител. Но все пак това не е Борисов от 2009 г. Той вече е статукво, а не протест. Не бих казал, че премиерът губи рейтинг, защото той се е опрял на твърдия електорат на ГЕРБ. Въпросът е, че рейтингът му е по-нисък от този на хора като Румен Радев и Мая Манолова и вече се мери със Слави Трифонов и по-ярките министри.

С други думи в България има протестни настроения дори само от дългия престой на това управление. Нормално е да има трупане на раздразнение от целия политически елит. Но това, което спасява Бойко Борисов, освен споменатите по-горе превъплъщения, е, че БСП
трудно може да събере някаква голяма периферия и да се позиционира като управленска алтернатива. Спасява го това, че икономическите показатели са добри. Спасява го, парадоксално, напрежението по света, което кара хората да се държат по-скоро за сигурното.

Съжалявам за битовия израз, но вероятно Борисов ревнува от Радев. Президентът малко се позиционира като един рестартирал Борисов. Пак мъжки образ, пак с пагони, пак на вълната на протест и то този път актуален, като че ли малко по-източно звучащ.
Като цяло това е една нормална ситуация.

Мисля, че Борисов е помъдрял политически и отдавна е наясно, че новото се котира повече.

Затова са и атаките на ГЕРБ, които целят да влизат в сражения и да потапят президента.

За момента не успяват, но битката продължава.

Публикувано на