Интервю на Андрей Райчев за Дир.бг

  Вотът на недоверие няма да мине, но Нинова може да дебалансира Борисов. БСП може да спечели избори, но не и да управлява сама, затова коалиция с ГЕРБ е възможна.
При какви условия може да се случи това и какви са шансовете на Бойко Борисов да стане президент, анализира в интервю за Дир. бг социологът Андрей Райчев.

– Г-н Райчев, излезе ли Корнелия Нинова истински победител от конгреса на БСП или вътрешната опозиция се разраства и продължава да подкопава позициите й?

– Задавате два въпроса – победител или окончателен победител. Тя е истински победител, тя ги разгроми и то не беше битка на всичко срещу нищо, а се оказа, че те имат реална съпротивителна сила – една четвърт от гласовете, и разгромът, който им нанесе, беше голям. До степен, че главните противници напуснаха конгреса, отидоха си.

Всъщност тази битка я предизвика Нинова, те имаха намерения да я провеждат, но по-късно. Тъй като в политиката е страшно важен поводът, по който нападаш, след половин-една година те можеха да кажат – ето БСП е в застой, нищо не успяваме, докато сега някак си, на фона на много успешните президентски избори, които тя спечели неочаквано, а и доброто й представяне на парламентарните, социалистите просто не слушат, че лидерът им е слаб. Тя отне на опонентите си възможността да предизвикат сблъсъка в удобен момент за тях. Във войната това се нарича стратегическа инициатива на този, който диктува кога и къде ще се провеждат сраженията. Тя я използва умело и победи отново.

Но имайте предвид, че БСП не е лидерска партия, тя не е на Нинова, това е партия със 130-годишна история, в този смисъл окончателна победа не може да има и това е едно голямо предимство на БСП.

– Но противниците й я обвиняват, че иска да я направи точно лидерска…

– Няма да може. А и не съм сигурен, че тя иска такова нещо, по-скоро мисля, че чисто и просто си развързва ръцете за 6-7 години активна дейност. Тя се мъчи да изгради позицията, така че не просто да казват, че кара колата, а че реално го прави. Това минава през доста сложен процес…

– А какъв шанс изобщо има вотът на недоверие към правителството, който левицата ще поиска по настояване на Нинова от конгреса?

– Зависи какво цели. Той няма да може да свали Борисов, но Нинова може да му нанася удари оттук до края. И това не е просто игра на нерви, това е вид присъствие. Да не забравяме, че той много зависи от личния си вътрешен баланс. Ако тя успее да го вкара в режима – скандал след скандал, може да го дебалансира. Той е страшно реактивен, не може да понася такава аудитория, която не го харесва и цени…

В момента обаче Борисов стои стабилно, и ще ви кажа защо – натискът на Нинова дава ефект, който не е предвидила, а нейните противници не са и очаквали – има процес на сближаване между ГЕРБ и Патриотите, те започнаха много по-студено в този брак, отколкото са сега, щурмът срещу крепостта им сближава съюзниците, коалицията укрепва. А опозицията не успява да направи такива движения, че да отслаби отношенията им, напротив.

Ако пък БСП се съюзят с ДПС във вотовете на недоверие, Патриотите съвсем ще се залепят за ГЕРБ, за които това е положително обстоятелство. Аз въобще не вярвам, че могат с щурм да ги свалят, това ще мине през вътре, ще мине през душата на Борисов…

– А има ли реален шанс БСП да спечели парламентарни избори?

– Ако питате дали може да спечели – има, ако питате дали може сама да управлява – не. Всички знаят, че БСП има благословеното историческо обстоятелство да има гарантиран минимум – тя не може да спадне под 400 000 гласоподаватели, каквото и да прави, ако ще нищо да не казва по телевизията. И това е долната граница, тя се дължи на 100-годишно присъствие. Но същото това обстоятелство води до горен таван – не може да набере съществено над 1 млн. и ако погледнете 10-на години назад, че на всякакви избори, дори при максимално усилие и много успешна кампания, пак събира малко под 1 млн., а 2 млн. никога няма да стигне. Следователно, и тук идва парадоксът, тя може да е много силен играч при свалянето на власт, но после се нуждае от съюзник…

– С коя партия виждате възможен такъв съюз, ГЕРБ вариант ли е изобщо?

– Моето мнение е, че е възможно да бъде ГЕРБ, няма друг, тя е най-близката партия до БСП, с кого другиго – с десните ли? Другото е да опитат класическото – с ДПС, но тази формула един път вече се игра и даде толкова плачевен резултат, че не се струва да се повтаря.

– Те дори вече веднъж отхвърлиха тази възможност на последните парламентарни избори…

– Като кажете те… В БСП има много те-та, най-различни, едното отхвърлило, другото не…, но това просто не е добра идея. Само си представете, колкото и популярна личност да е премиерът на БСП и ДПС, от утре веднага се започва с въпросите КОЙ, КОГА, КЪДЕ?… Започват манифестации, десните започват едни лежаници по паважа, националистите да скърцат…

– Но ГЕРБ се зарекоха, че никога няма да управляват заедно с БСП. Или не може да им се вярва?

– Като чуете някой политик да казва „никога“, много внимателно погледнете какво става – в политиката „никога“ няма. Доколкото такъв анализ изобщо може да се проведе, трябва да се види какво ще е ГЕРБ след Борисов, ако той напусне политиката или стане президент например. Сега в ГЕРБ практически има две партии и това се дължи не на случайно обстоятелство, а на историята й – малка центристка формация, която стана средно голяма центристка, след което направи поход надясно, унищожи дясното и го взе. Така накрая на своята експанзия, на своята война за територия, тя е центристко-дясна формация. Тези две същности седят и Борисов ги обединява.

Ако по някаква причина той вече не е лидер на партията, ще останат тези две партии, които се символизират от две фигури, видими с просто око – Цветан Цветанов и Томислав Дончев. Те и като хора са с различни манталитети, начини на мислене, етики. И, ако в бъдеще има нова, нормална структура, тогава вече съюз с БСП е възможен. Но това е чисто игрови и условен анализ…

– А смятате ли, че все пак някой ден Борисов наистина ще се кандидатира за президент?

– Първо – той самият не знае. Ако го питате в нормално състояние, когато е добре, ще ви каже: „Категорично не“, както веднъж го чух да се изрази в някаква медия остроумно – „Да ходя с костюм 5 години? Не, благодаря!“. Това не му е любимата мечта. От друга страна, има ситуации, в които няма да има друг изход…

И като гледам кого сложи за втори път за кандидат-президент – слаб, временен, но много лоялен човек – г-жа Цачева, а преди това пак беше сложил слаб и мек човек, какъвто беше нашият, за съжаление, не много успешен президент г-н Плевнелиев, за да му топлят стола – това беше идеята. Не защото ще става президент, а защото иска да запази възможността за това. Политиката е изкуство на възможното.

Плюс това, вземете предвид и възрастта му, той наближава 60 години, да си министър-председател е тежък физически труд, всички проблеми в страната са твои, това е отвратителен живот. И в този смисъл не е невъзможно той да се кандидатира, но аз, да ви кажа, малко се съмнявам след тази много импровизирана победа на Радев, че ГЕРБ могат да спечелят тези избори. И причината са десните – десницата най-после реши какво мисли за Борисов – те казваха ту едно, ту друго за него, сега най-после казват отчетливо – сваляме го. Тоест десните са загубили илюзията, че могат пак да се прегръщат, защото неговата прегръдка ги уби.

– Наистина ли мислите, че ако Борисов се кандидатира за президент, няма да спечели?

– Аз отдавна не меря социология, но чета рейтингите на колегите и те долу-горе единодушно казват, че около 30% от хората са „за“ него, а 65 „срещу“, тоест една трета срещу две трети, а това на втори тур не е много хубаво съотношение. Ако Борисов е срещу Нинова, има шанс, защото тя също има подобен рейтинг -20-25 плюс, 50 минус. Но ако е нов човек, не съм сигурен… Представете си го срещу Мая Манолова – Мая ще го бие, или поне може, не казвам, че ще, но има тази възможност.

Бойко Борисов е на власт вече 7 години, само за историческа справка – единственият министър-председател, който е управлявал толкова дълго, все още няколко месеца повече от него, е Стефан Стамболов, това за България е нечувано дълго. И ако Борисов докара мандата си докрай, което не е невъзможно, той ще победи даже Станко Тодоров – тоест ще е управлявал най-дълго изобщо в историята ни, включително в комунистическия период. Нали си представяте колко дълго стои той на сцената. А това има своята цена, няма как да няма…

Публикувано на