Живеем във времена на постистина! Фактите нямат значение

  Статия на Първан Симеонов за вестник „СЕГА“  с оригинално заглавие “ Живеем във времена на постистина! “ . Фактите нямат значение. Истинска реформа значи рязане. Не на лентички, а на администрацията, може да прочетете ТУК.

„Молба“ щяла да става „заявление“, на мушка внезапно застанаха опашките в КАТ, разни парламентарни комисии и прения се появяват със скоростта и шума на изтребител. Летният сезон явно е идеален фон и повод за всякакви кампанийни и псевдодейности. Медийната среда изглежда доволно обвита в плацентата на плажно четиво.

Парламентът е пасивен, казват всички. Почти не се занимава със законодателна дейност. На нейно място трябва да се появи нещо. И се появяват удивителни и съвършено безсмислени дискусии. Достатъчно е да се спомене само, че наскоро отново се стигна до караница на тема „комунисти“ и „антикомунисти“. Честно, не помня дори за какво беше.

Живеем в битка на интерпретации

По един и същ въпрос чуваме не просто различни версии, но и противоположни такива – за НДК, за самолетите, за потенциалния договор с Македония, за Яне Янев дори. Вече стана напълно възможно интерпретациите да са коренно противоположни и това да минава. А това значи само едно: истината тежко и безвъзвратно девалвира.

Няма какво да се учудваме, явно действително живеем във времена на постистина. Разказът става по-важен от факта. Въздействието е по-важно от действието. Журналисти и интерпретатори влизат на мястото на политиците. И ето, НС става школа по красноречие, а не по законодателство. Напред излизат разказвачите, комуникаторите, а не класическите политици – от нови попълнения в ГЕРБ, Антон Тодоров, Тома Биков, бързо станаха основни фигури. При БСП пък все повече се набиват на очи Александър Симов, Елена Йончева – все медийни хора.

А законодателната пасивност не е изненадваща

Парламентите са задъхано активни, когато са парламенти на промяната. А този си е на практика старият парламент с леки промени. Законодателният хъс идва обикновено, когато има ново мнозинство. Винаги има по няколко месеца на запрятане на ръкави, търсене на възмездия, нови начала, ревизии и други подобни пушилки.

Но пушилките, вижда се, не отсъстват и сега – НДК е тежка димна завеса, в която си дадоха среща две напълно противоречащи си тези: НДК се управлява с лош финансов резултат; когато се дават пари за култура, финансовият резултат няма значение. Едва ли някога ще изкристализира ясен образ на проблема около НДК, но едно е сигурно: бяха заети челните места в новините за седмици поред.

Паметникът пред същото това НДК е също удобна дъвка, а част от медиите се хвърлиха яростно да бранят махането на паметника, все едно това е въпрос на лична чест за някого в общината и над нея. Със запалването на крана дебатът истеризира в любимата посока… отново комунизъм-антикомунизъм. Е сега вече не ни мърда предъвкването на това от сутрин до вечер, както и драматичните статуси във „Фейсбук“. Дори аз написах един.

Асеновград пък се превърна в перфектното пренасочване на внимание, макар и по ужасно важен въпрос. Малко ще чуете за тегленето на нови заеми например, но ще чувате от сутрин до вечер за циганите.

Правителството живее в условия на небивал медиен комфорт. И социологическите данни показват успокояване, ама сериозно успокояване – не е само заради лятото. Може да е повърхностно, може да е измамно, но го има. Настанилото се политическо безветрие явно допълнително насърчава медийната поява на залъгалки. Които да отменят необходимостта да се върши трудното.

А трудното е истинската реформа. Истинската реформа означава дългосрочно усилие. А не сезонна работа на няколко пиара някъде и написване на опорни точки за разни коментатори във вестниците на плажа. Истинската реформа може и да не я видите, може и да не усетите резултатите й бързо. Може и да падне заветният рейтинг даже.

Не ме разбирайте криво, хубави са всичките тия кампании – и говоренето за администрацията, и говоренето за образованието, и всичките такива говорения. Лошото е, че истинска реформа значи рязане. Не на лентички, а например рязане на администрацията. А тук иде реч повече за фризура, отколкото за рязане.

Лошото на всичките тия приказки е банално ясно. Залъгалки са. Нещо като фалшиви новини са. По-лошо всъщност – съвсем реални са, но де да бяха новини наистина.

Публикувано на