Експерт: ”Белене” и царските имоти няма да скарат коалицията

Няма да има мирно и тихо Европредседателство. Но логиката казва няма защо да има предсрочни избори. „Белене“ и „царските имоти“ няма да скарат коалицията.

Това заяви за Дир.бг политологът Първан Симеонов от Института Иван Хаджийски.  Интервюто може да прочете и тук: http://dnes.dir.bg/news/koalitzia-belene-shengen-tzarski-imoti-parvan-simeonov-predsrochni-izbori-evropredsedatelstvo-26659564?nt=10

– Циркът в парламента продължава и напрежението между лидера на БСП Корнелия Нинова и премиерът и председател на ГЕРБ Бойко Борисов не секва. Как ще се отрази това на стабилността в страната? Каква е вашата прогноза ще има ли предсрочни избори след Европредседателството?

 – По всичко личи, че БСП няма да има особени скрупули да поставя сериозните проблеми и по време на Европредседателството. А то все пак е фокус. Тогава всички ще са фокусирани върху България и съответно БСП ще може да предизвика по-голямо внимание. Тук обаче, има две големи опасности – едната е за страната и тя е да не олекнем, втората е дали пак да не извадят на БСП обвинението „видите ли, вие не цените Европа“, това което направиха по времето на парламентарните избори. Тогава БСП мъничко пресоли манджата и това бе използвано от нейните опоненти. По всичко личи, че няма да е мирно и тихо председателство, някаква идилия, нищо подобно. Възможно е около оставката на Главчев нещо да са разбрали. И предполагам, че БСП ще си сложи все пак някакви спирачки.

 – Пояснете БСП не целеше ли отстраняването на Главчев?

 – Да и го получиха. Но въпросът е дали и Борисов не е получил някаква джентълменска договорка. Това не знаем, ще видим. Но яркото противоборство между двете партии ще продължи, като на първо време това работи добре и за двата лагера. Защото ГЕРБ има ясен противник и се мобилизира и не само ГЕРБ, а Патриотите и това ги слепя допълнително. Но в дългосрочен порядък всяка власт губи доверие, бавно обикновено или по-бързо, зависи колко надежди е акумулирала в началото. Лека по-лека доверието в ГЕРБ би трябвало да се износва. Това е ситуацията, в която ще живеем. Дали това ще предизвика предсрочни избори след Председателството? Логиката казва няма защо по няколко прости причини. Едната причина е, че икономиката не е толкова зле. Освен това няма желание у хората за предсрочни избори. Ако има предсрочни избори, горе долу ще се повтори същото, може би г-н Марешки няма да е в парламента. БСП също знае, че времето за предсрочни избори още не е дошло. Ако ГЕРБ си изиграе правилно картите, може да се получи и укрепване, защото Европредседателството ще бъде реклама за ГЕРБ – ще бъде нескончаем танц със саби. Логиката казва по-скоро не, защо да има предсрочни избори. Има различни фактори и като комфорта на Бойко Борисов, този на Валери Симеонов, на Ахмед Доган. Което могат да объркат ситуацията малко повече и най-вече на избори може да започне да мирише, когато ситуацията стане нова, когато електоралната подкрепа за ГЕРБ и БСП започне да се изравнява, сега ГЕРБ е малко по-напред.

 -А не си ли приличат двамата лидери на партии и не се ли „хранят“ един от друг?

 – Все повече мислим в политиката през личността. Разликата между лично и политическо се размива особено под напора на социалните мрежи. Виждате, че хора, които осъзнават, че лично пространство вече няма, си патят. Например, уважавания от мен професор Иво Христов, който каза нещо и не съобрази аудиторията.

 – Не е само Иво Христов, има поредица от изказвания, наскоро премиерът Бойко Борисов сравни имигрантите с Левски, депутатът от ГЕРБ Вежди Рашидов заяви, че останалите в България за „чеп за зеле не стават“, как ще коментирате това, че политиците изобщо не се съобразяват в говоренето?

– Прави го възможно това, че мрежите в които живеем, свръх медийния, електронизиран свят размива границата между лично и политическо. Много е трудно да има нещо лично и без да искаш можеш да бъдеш мултиплициран. Много политици сами махат тази граница между лично и политическо. Самият Борисов е такъв, откри фейсбук. Валери Симонов откри туитър, Тръмп откри туитър. Границата между лично и политическо се размива и много лесно се минава. Втората причина е много простичка – ние живеем все повече в консумативно общество , все по – прагматично, което издига на пиедестал егоистични ценности. Няма я силата на християнски морал, в това общество агресията понякога се насърчава. Следващата причина е, че ГЕРБ донесе един такъв стил в българската политика, някой бе казал, че в ГЕРБ тежи повече лоялността, отколкото интелектуалността. Този стил на партийния войник преди това бе присъщ за БСП. Сега при БСП има повече интелектуалци, при ГЕРБ повече войници. Е когато си войник и воюваш случват се такива неща, то е заразително и за опозицията, защото тя се мъчи да те бие на твоята игра. И още една причина – много е популистко времето. Времето е от типа и едните и другите са маскари да идва някой да измете боклука. Набира се една ярост срещу елита въобще. И тази ярост намира яростни лица. Яне Янев звучеше яростно, Волен Сидеров звучеше яростно, Веселин Марешки звучеше яростно, той и Бойко Борисов в началото звучеше яростно. И във всеки случай, когато продукта на тази ярост ти е министър председател вече цяло десетилетие, ясно е, че малко яростен става и политическия език. Това вече не е изтънчения интелектуален език, това е езика на момчето от народа. Нали това искахме, е това получихме.

 – Понеже заговорихме за популизъм – режем лентички всякакви дори и на тоалетни, не е ли малко повече това и не се ли изпада в някакви тотални крайности?

 – По същите причини, които изредих до сега струва ми се, че много се акцентира на пиара в такива случаи. Погледнете ги те си играят на политическо позициониране – едните казват „ние ще ревизираме приватизацията“, което е пиарско, малко дим. Другите казват „като ще ревизирате приватизацията и още нещо“, отговорът е „ще ревизираме това още нещо, ако вие трето нещо направите“. Едните казват ние ви каним да ревизирате приватизацията, другите отговарят не, не ние ви каним – Корнелия Нинова ги кани на някакви срещи. Това е пиарско позициониране, това не е политика. За да е политика, те трябва да се карат по двата най-важни въпроса на страната – единият е парите, да харчим ли повече пари. Те не се карат за това, малко бутафорна бе караницата около бюджета. ГЕРБ не се държат като дясна партия и не казват да свием коланите и да направим реформи, за да е добре за поколенията, а казват ден за ден. БСП даже ги призовава за повече пари. Втората тема, по която не се карат са правилата. Карат се кой каква ревизия да предложи, с ясното съзнание, че това са пиарски димки. И за това се стига до край, защото е пиар, а не политика.

 -„Белене“ ще скара ли Патриотите с ГЕРБ или по-скоро Сакскобургготски ще ги скара?

 – Не знам „Белене“да ги скара не вярвам, даже мисля, че „Белене“ може да размие малко границата ГЕРБ-БСП. И Атака и ВМРО винаги са били за изграждане на АЕЦ „Белене“. Валери Симеонов е бил на уклончива позиция, но понякога ми се струва, че заема такава позиция да е различна от тази на Волен Сидеров. ГЕРБ многократно казваха, че няма да влиза в коалиция с БСП, ама то ако ще правят АЕЦ „Белене“ дали формално са в коалиция, няма голямо значение. Царските имоти също не вярвам да са много тежка бразда между тях. Това е принципно становище на ВМРО, което отгоре на всичко отразява общественото мнение. ГЕРБ внимават за такива неща, действат по метода – проба – грешка. Помните ли мажоритарното гласуване? Не се бяха разбрали и нищо страшно не последва от това. Мисля, че имат потенциала и това да преодолеят.

 – Каква е вашата прогноза ще ни приемат ли в Шенген, политиците наблягат доста на темата в последно време?

– Както Шенген, така и мониторинговия механизъм за България са политически решения. Едно е дали изпълняваме критериите, друго е дали държавите от ЕС са „за“. Последното няма как да знаем на този етап.

 – Прави впечатление, че премиерът все повече засилва външно политическата си дейност, последното посещение бе в Саудитска Арабия, какви плюсове ни носи това? Демонстрация ли е то на справям се във вътрешнополитически план, но мога и във външната политика?

– Колкото и да е демонстрация, сюжет, защото той има едни такива големи сюжети, които да разказва. Посещението в Саудитска Арабия е твърде интересен момент, защото страната е може би най-интересното място в Близкия Изток в момента, да разбира се след Сирия. В Саудитска Арабия нещо клокочи, нещо се готви, нещо се реформира. Безкрайно интересно място. Имаше знакови срещи с Владимир Путин и с Доналд Тръмп. На всичко отгоре начина, в който се намира Близкия Изток, почти победата над Ислямска държава, Саудитска Арабия ще бъде един най-важните фактори в района. Освен това посещението на Борисов е натоварено с целия допълнителен смисъл, който носи опита на ГЕРБ да се пропият с монархически аристократизъм с посещението на Сакскобургготски. В този смисъл това посещение дава знаци за важност. Не знам какви точно са конкретните резултати от него, аз не разбрах. Но голяма част от тези посещения не носят веднага резултати. Много е важно да се изговори дали има някакъв скрит смисъл от това посещение. Пред кулисите то носи бодрост на зрителя, който вижда, че България е на картата и от нея нещо зависи.

Истински хубавото във външната политика на страната е това, което става с Македония. Тя е част от българския национален сантимент и второ там се сменя вектора. Векторът преди, като че ли беше север юг Белград – Скопие – Атина и сражавайки се по между си Скопие и Атина усилваха национализма и в двете страни. А сега векторът, като че ли е изток – запад – София – Скопие – Тирана. Така, че в Македония става нещо реално и то е хубаво за отношенията между двете държави, за които историците биха казали един народ, две държави.

Публикувано на