Димитър Ганев пред „Труд“: Реформаторите или ГЕРБ – кой на кого ще диктува

Статията е публикувана във вестник „Труд“ на 7-ми февруари 2014 г. под същото заглавие.

На предсрочните парламентарни избори на 12 май м.г. станахме свидетели на два прецедента в най-новата ни демократична история. Първо, управляващата партия спечели най-много гласове и второ, партията, спечелила най-много гласове, остана в опозиция.

ГЕРБ допусна стратегическа грешка, която струваше властта – изгори всички мостове с потенциални партньори. Осъзнавайки това в пълния му мащаб на 13 май, Борисов започна да търси евентуални съюзници. И в първия ден след изборите ни докладва, че заедно с лидера на НФСБ Валери Симеонов ще оспорват вота. После стана ясно, че Борисов скърби, че Кунева не е влязла в

парламента и т.н.

След инициативата на десните да се обединят в Реформаторския блок, Борисов – решен да гради партньорства – им се предложи така, че им създаде повече неприятности, отколкото ползи.

Днес Реформаторите не изживяват най-добрите си дни. Социологическите проучвания не показват растеж в тяхна подкрепа. За разлика от първите месеци, когато към тях се присъединяваха формации, вече наблюдаваме отлюспване – напускането на „Зелените“ и опита на „Синьо единство“ да се превърне в „Синьо АБВ“.

Пред реформаторите изникват няколко сериозни предизвикателства:
– Да се научат да живеят без протеста. Няма съмнение, че летните протести им дадоха мощен тласък.
– Реформаторите трябва да намерят своето място – против правителството, но с по-различна оферта към избирателя от тази на ГЕРБ. Така, както „Синята коалиция“ през 2009 г. успя да го намери, въпреки електоралния бум в дясно, който предизвика ГЕРБ.
– Да синхронизират изцяло позициите си – до степен, че да сме наясно, че говори един

политически субект.
– Да се интегрират помежду си – защото една предизборна кампания изисква сплотеност в организационен план. Стъпка в правилната посока е създаването на общ изпълнителен съвет и един говорител.
– Да изяснят един път завинаги отношението си към ГЕРБ и към други партньорства.
Сътрудничеството между ГЕРБ и Реформаторския блок започна да се оказва основният препъникамък пред новата стара формация. Липсата на координация между позициите на отделните лидери в блока утежняваше ситуацията. Тъкмо някой заяви категорично, че с ГЕРБ няма да се единодейства по каквито и да е въпроси, и на другия ден друг реформаторски лидер прави уговорки, че при определени ситуации би било възможно.

Партньорството между Реформаторския блок и ГЕРБ е не само фундаментален политически въпрос за новото обединение. Сближаването между тях е и електорален въпрос. Избирателите на реформаторите грубо казано са разделени на две – половината нямат против общи действия с ГЕРБ, отношението на другата половина не е в полза на Борисов.

С наближаването на евровота като че ли прозвуча някаква обща позиция – с ГЕРБ сме. И човек тъкмо да си помисли, че решението е взето, само дни след това то се опровергава. И пак се връщаме в изходна позиция. В продължение на месеци се правеше възможно най-грешното – лъкатушене – ту ще играем с ГЕРБ, ту няма да играем. Така, от една страна, хем показваш непоследователна политическа линия, хем не печелиш нито привържениците на съюз с ГЕРБ, нито противниците му.

Дори да не се избере една от двете крайни линии по отношение на ГЕРБ – твърдо противоборство или единодействие – то позицията, на която реформаторите се решат, трябва да бъде отстоявана категорично и непроменливо. Освен това трябва да се търси такава позиция, която няма да им струва нищо или да струва възможно най-малко в електорален план – предвид важността на евровота за реформаторите.

За никого не е тайна, че ГЕРБ няма да има парламентарния комфорт, на който се радваше след изборите през 2009 г. За бившия министър-председател евентуално сътрудничество с реформаторите изглежда като единствения му спасителен план за връщането във властта. В тази ситуация синият блок е в позиция да диктува условия, въпреки по-слабата си електорална тежест.

В навечерието сме на ключов партиен форум на ГЕРБ, който ще зададе хоризонта до евровота. За какво биха могли да настояват реформаторите? През 2013 г. няколко лидери направиха крачка назад – Доган посочи Местан, Станишев номинира Орешарски, Костов се оттегли, давайки път на Кънев. Няма ли да стане ГЕРБ по-привлекателен партньор, ако Борисов отстъпи, декларирайки, че не той ще е министър-председател и Цветанов вътрешен министър? Няма ли ГЕРБ с Томислав Дончев, Делян Добрев, Кристалина Георгиева и т.н. да е по-приемлив съюзник на Реформаторския блок от познатия ни досега?

Димитър Ганев

Публикувано на