Борис Попиванов пред „Труд“ за референдума

Не, не и не. Министър-председателят Бойко Борисов три пъти се отрече от нова ядрена централа и заяви, че ще даде указания на членовете на ГЕРБ да гласуват по този начин на предстоящия референдум. Три пъти “не” – точно три седмици преди самото му провеждане, когато по закон кампанията вече е в ход.

Деликатните въпроси не са малко. Председателката на парламента Цецка Цачева много категорично беше съобщила, че ще гласува с “да”, и дори обясни защо: има приета стратегия в Народното събрание и управляващите са я подкрепили. Ще се наложи ли сега да обяснява, че приета стратегия всъщност вече няма? 76 депутати от ГЕРБ (две трети от парламентарната им група) получиха от ЦИК правото да бъдат инициативен комитет наред с останалите, за да агитират в подкрепа на централата и да се ползват от съответните юридически, инфраструктурни, медийни и финансови възможности. Сега те

как ще гласуват против себе си

Или ще трябва да извадим от нафталина стария социалистически лаф “имам мнение, но не съм съгласен с него”. Но всичко това са дреболии на фона на изказванията на самия премиер. Преди два месеца той ясно и просто си каза: “ГЕРБ ще информира симпатизантите си, че ще гласува “за” подкрепа на референдума, защото е за развитие на ядрената енергетика в България”. Някои от приближените му депутати се подведоха и се съгласиха. Да, ама не. “Не, не и не”.

Правилен ли беше ходът на Борисов? Какъв е неговият и на партията му интерес? Грубо казано, той се свежда до формулата на Ботевия кир Михалаки от “Това ви чака”: “пари, пари, пари”. Вместо “не, не и не”. Искаме да се развива енергетиката, искаме АЕЦ “Белене”, искаме още много централи, ако ще във всеки град по една, но средства няма, инвеститори липсват, няма какво да направим, няма пари. Да се размие смисълът на референдума. Хората да не са наясно за какво точно гласуват, след като всички големи играчи са “за” и пак нищо няма да излезе.

Всъщност по този път съвсем уместно тръгнаха ГЕРБ в началото на есента, превърнаха темата в гимназиално упражнение по физика и преработиха въпроса, така че станаха съавтори на самия референдум.

Когато две големи партии участват с положителна позиция, тайната на избора не позволява да изчислиш кои са собствените гласове и кои – чуждите. Ето така всичко става битка за интерпретация, а в медийните сюжети ГЕРБ несъмнено ги бива. С това си становище ГЕРБ не допускаха БСП да отбият в мелницата си всички онези гласове, които са за нова централа и които ще бъдат подадени именно за нея, а не за левицата. И не е добре за тях да го допускат, защото рискуват пет месеца преди парламентарните избори сами да поставят БСП в силна, водеща електорална роля, така че от един момент нататък бюлетините “да” на референдума да изглеждат пред общественото мнение като преброяване на червените симпатизанти.
Тъкмо това сега решиха да направят.

Да подарят референдума

на “Позитано”. Имаме една-единствена официално регистрирана политическа сила, чиято позиция на референдума отразява доминиращите, според социолозите, обществени нагласи – и това е БСП. БСП срещу тройната коалиция от Бойко Борисов, Иван Костов и Мария Капон. Обясненията с хипотетичния седми реактор в АЕЦ “Козлодуй” не са от най-сериозните. Колкото и да спорим по смисъла “нова ядрена централа”, може ли да значи нова площадка на стара, и дали изобщо значи нещо, първата част от въпроса също е важна, на нея също се отговаря. “Искате ли да се развива ядрената енергетика в България?” Ако беше останал първоначалният вариант на БСП с “Белене”, както и да е. Но в редактирания неопределен вариант отговорът “не” на референдума на практика може да се чете като “не, не искам да се развива ядрената енергетика, искам България на газ, въглища и тук-таме по някой възобновяем енергиен източник”. В бюлетината няма отговори “да на Белене”, “да на седми блок в Козлодуй” и “не”, а само “да” и “не”. Ето

тук е ключовата грешка на Борисов

тук отеква хлопването на врати, включително международни, тук е недооценена реалната ситуация.

Референдумът може да мине с ниска активност и да не влече със себе си някакви конкретни последици. Но във формираща се предизборна обстановка Борисов ще трябва да излезе срещу все пак голям брой български граждани, които ясно и при демократична процедура ще са казали обратното на него. Онези, чиито съвети са изиграли роля в случая, са хлъзнали премиера в капан. Както е известно, само сиренцето в капана е безплатно, и той се нахвърли именно върху него. Да видим тепърва как ще се измъква, и ще му стигне ли времето. Защото неговият интерес, да повторим пак, беше в размиването на референдума.

Публикувано на